На 30 май 2018 г. от 17 ч. в Регионалния исторически музей – София се проведе публична лекция с изложба на тема „Изида и Сарапис в Сердика“.  Събитието е част от интердисциплинарния проект „Тракия и Египет в гръко-римския свят“ на Института за балканистика с Център по тракология „Проф. Александър Фол“ при БАН и с партньорството на Нов български университет.

През епохата на Елинизма, след завладяването на Египет от Александър Велики, при наследниците му от династията на Птолемеите, култът към египетските божества Изида и Сарапис се разпространява из целия Средиземноморски свят. Сложен и продължителен процес, той води до трайни последици за културно-религиозния пейзаж на гръко-римското общество.

Проникването на египетските култове в Тракия започва през III в.пр.Хр. – първоначално по крайбрежието, а впоследствие, вероятно по време на Флавиите, и към вътрешността. То се случва сравнително късно в сравнение с останалите области на Егеида. Липсва самостоятелно разпространение на култа на Изида, което е характерно за ранния етап на проникване на египетското религиозно влияние. Едва век след експанзията на Птолемеите, култът се разпространява в Месамбрия и Томи, които се превръщат в пуктове за експорт на тракийско производство.

          Налагането на римската власт в тракийските земи има свое отражение в разпространението на египетските култове. Характерната за римляните ненамеса в традициите и религиозния живот на новозавладяните земи се провежда и в тракийската провинция. По време на Флавиите и Антонините тази политика обаче не е действаща и проявите на египетския култ са туширани. Този феномен продължава до времето на Антонин Пий и Марк Аврелий. Тогава и в епиграфските паметници и в монетосеченето на градовете в Тракия египетските божества не само получават право на публична изява, но тяхното почитане има пряка връзка с възприемането на Сарапис като бог, носител на закрила и победа на императорите от Антонин Пий насетне. Честването на Сарапис и Изида и пускането на монетни емисии с техните образи се превръща в изява на верноподанически чувства на провинцията, явно съобразени с идейно-религиозната програма на императорите и с нейната пропаганда в общо имперски порядък.

В Сердика култът към двете божества изглежда има по-голяма тежест отколкото се е смятало досега. Изследването на всички паметници, свързани с Изида и Сарапис, показват, че през римската епоха двете божества са били почитани в града.

В изложбата в РИМ-София бяха включени всички познати предмети от Сердика през римската епоха във връзка с египетските божества Изида и Сарапис. Отркити при разкопки или строителни дейности, тези предмети говорят за разпространението на култа на двете божества в древния град. Интерес предизвикват и сведенията за храм на Сарапис, открит при ремонтни дейности в центъра на София през 1940 г., които все още предизвикват въпроси и остават загадка за изследвачите.

Модератор на събитието беше проф. Валерия Фол, учен в Института за блаканистика с Център по тракология, директор на Института за научни изследвания в областта на организацията, управлението и защитата на културно-историческото наследство в Университета по библиотекознание и информационни технологии (УниБИТ).

Публичната лекция беше разделена на две части. В първата част френският учен проф. Лоран Брико изнесе лекция на тема „Египетските култове в Тракия“, в която разгледа разпространението на култа към различни египетски божества в Древна Тракия през елинистическата епоха. Във втората част гл. ас. д-р Весела Атанасова говори на тема „Изида и Сарапис в Сердика“. В лекцията й се обсъдиха изложените предмети в РИМ-София, храма на Сарапис в Сердика и връзката им с историята на древна София.

Проф. Лоран Брико е доктор по египтология и история на религиите от университета Париж-Сорбона. В момента е професор по древна история в Университета на Тулуза „Жан Жорес“. Автор е на редица монографии и повече от осемдесет статии, посветени на египетските божества (Изида, Сарапис, Харпократ, Анубис и т.н.), които са почитани извън Египет, из целия гръко-римски свят между 4 в.пр.Хр. и 4 в.сл.Хр.

Проф. Лоран Брико е основател, организатор и водещ учен от 1999 г. насам на международния симпозиум „Египетските култове в гръко-римския свят“. Заедно с Ришард Ваймаиерс той е и научен директор на поредицата Bibliotheca Isiaca, която сам основава през 2008 г. От 2015 г. е старши член на Университетския съюз на Франция.

Д-р Весела Атанасова е главен асистент към Центъра по тракология „Проф. Александър Фол“ при ИБЦТ – БАН. Тя е защитила двойна докторантура по египтология между Сорбона-Париж и Нов български университет на тема „Жреците от божествения култ през Старо царство“ (2015 г.). Изследването й е придружено с теренна работа в редица музеи, сред които Каирския музей, Лувъра, музея Метрополитън, Британския музей. Работи с учени от престижни международни изследователски лаборатории като Френския институт в Кайро, Колеж дьо Франс, Центърът за египетски изследвания към Сорбоната, катедрата по египтология в Оксфорд, Френско-египетския център за изследване на храмовете в Карнак. От 2008 г. преподава История на египетското изкуство в Нов български университет.

Събитието се реализира с подкрепата на Френски институт в България, Нов български университет и Регионален исторически музей – София.