
Откриха египетски син фрит в Старосел
Материали, техники и технологии, използвани при декорации на Тракийския култов храм в Старосел.
Р. Манова, Б. Рангелов, Г. Адвеев
Храмът в „Четиньова могила“, с. Старосел, област Пловдив е част от Тракийския култов комплекс, който се намира на 3 км от с. Старосел, под южните склонове на Средна гора. Открит през 2000 г. от доц. д-р Георги Китов и екипа му, от Експедиция „ТЕМП”, той е най-големият досега тракийски царски комплекс. Съществуват две хипотези за неговата датировка. Първата е на откривателя му и сочи края на V в. пр. Хр., а втората предполага времето на одриския цар Аматок ІІ (от 359 до 351 г. пр. Хр.), и неговия син Терес ІІ, който управлява до към 341/339 г. преди Христа. Тези датировки обаче не са подкрепени с точни измервания, конкретни паралели и подробно архитектурно заснемане.
Могилният насип над храма Старосел е ограден от крепида, изградена от обработени гранитни блокове, с дължина 241 метра, а максималната ширина, съхранила се до днес, е 1.50 м. Крепидата очертава кръг, който според тракийските религиозни вярвания символизира Слънцето. Вътрешното и външното й лице са изградени от добре обработени квадри от ломени камъни. Входът на храма е с парадно стълбище от 9 стъпала в силно изразена височина, за разлика от досега откритите подмогилни сакрални градежи на траките, в които ходовата линия следва хоризонтала или постепенно се издига във височина. От двете страни на входа са открити два пиедестала с фрагменти от лъвски лапи.
От непокрития с покрив дромос, след изкачването на 3 стъпала, през двукрила врата се влиза в правоъгълна камера с полуцилидричино покритие. Прагът е силно изтрит и има отчетливи следи от отварянето и затварянето на вратата, което предполага значителен период на функциониране на храма. Изкачвайки едно стъпало и през еднокрила врата, се влиза в кръгла камера (диаметър 5.40 м и височина 9.20 м) с релефна и оцветена украса.
Цокълът на кръглата камера, разположен непосредствено под свода, е изграден от плоскости разделени от 10 псевдоколони. Те се разделят на направени от отделни каменни блокове, прикрепени към стената с железни скоби и разтопено олово, и изсечени от самите каменни блокове на стените.(Фол,В.,Р.Попова,Р.Манова,2021).
Заключението на проучвателите е, че храмът е съзнателно разрушен, тъй като церемониалният вход е внимателно затворен с вторично използвана каменна зидария и е покрит със земна маса. Откритите монети датират този обреден акт в самия край на IV. в. пр. Хр.
Днес разглеждаме храма като част от култов център, в който има редица монументални паметници, свързани помежду си. Според проф. Валерия Фол, „Четиньова могила“ е част от голям политически и религиозен център, състоящ се от могилен некропол, подмогилни храмове, царска резиденция и светилище на Зевс и Хера, скалноизсечени светилища и мегалитна слънчева врата“.
За да разберем до колкото е възможно на този етап мирогледните, ценностните и символните значения, представени чрез култовата живописна украса, трябва да стъпим на научна основа, чрез задълбочено запознаване с писмени и материални данни от епохата и компетентно извършени инструментални изследвания. Украсата трябва да се разглежда не само като самостоятелен художествен елемент, независим от средата, в която се намира, а като част от духовността и държавността на траките. В този смисъл водещ е символният характер на живописната украса със 7 основни цвята, което отговаря на 7-степенната космогонична скала на „Тракийския орфизъм”, формулиран от проф. Александър Фол.
В културата на траките и други древни народи преходът от едно пространство към друго е наситен със знаци и символи. Вратата е универсален символ на прехода между два свята и две състояния: от реалното към божественото и се изразява чрез символа на червения цвят. Това се забелязва и при досегашните ни частични изследвания на култовия комплекс Старосел, съвместно с гл.ас. д-р Петя Пенкова от Лабораторията за анализи, консервация и реставрация при Националния археологически институт с музей – БАН, по Проект ИНФРАМАТ, където беше отчетен червеният пигмент цинобър от рамките на двете врати. От събраната до тук документация се вижда, че цинобърът маркира прехода от земното към божественото и не случайно се открива на входовете на гробници и храмове и около гробните ложета в тях.
В настоящия доклад са представени изследвания върху сините цветове от триглифите на храма в Старосел. Те включват химическия състав на пигментите, тяхното разположение и разпределение в храмовото пространство, технологичните мазилкови слоеве и техните пълнители и състав.
От наличните проби беше определен фазовият състав, елементният състав, морфологията на повърхността и в обема. Използвани бяха прахови дифрактометри Malvern Panalytical Empyrean и Philips PW1050, рентгено флуоресцентен апарат Fischerscope, оптичен стерео микроскоп Zeiss Stemi 305, сканиращ електронен микроскоп JEOL 6390 с приставка за енергийно дисперсивен елементен анализ, както и апаратура за пробоподготовка. Цялата тази апаратура се поддържа по Проект ИНФРАМАТ.
Резултатите показаха, че триглифите в кръглата камера са оцветени с небесносин и тъмносин пигмент, изключвайки наличието на черен. Синята полихромия е добре запазена, но видоизменена в областа на тъмносиния цвят в следствие на окисление и стареене на пигмента. От анализа на рентгенофлуоресцентното изследване става ясно, че тъмносиният цвят е получен при нагряване.
Основният син пигмент, използван в Древен Египет, е синтетичният, известен днес като египетско синьо. Независимо дали е изобретен в Месопотамия или в Египет, пигментът очевидно е бил в употреба в Египет от началото на III хилядолетие пр. Хр. и се приготвял от смес от кварц, вар, медно съединение и алкален поток, който се нагрява до температура от 850 до 1000 ° C. Основните компоненти на египетското синьо са сини кристали калций-мед тетрасиликат [синтезиран купроривайт (CaCuSi 4O 10 )] и частично реагирали кварцови частици, свързани чрез стъклена фаза. Широко използвано в оцветени археологически материали, египетското синьо (египетски фрит), според египетските изследователи, било в рутинна употреба и стандартен пигмент на египетското изкуство. (Сигне Букарела Хедегаард ,Томас Делби ,Сесили Бронс и Кааре Лунд, 2019 ).
Направените изследвания върху фрагмент от декоративната украса с на пръв поглед черен пигмент от Храма на Старосел, дадоха доказателства, за тъмно синият египетски фрит, получен при нагряване, до меден оксид; cuprorivaite Ca Cu Si4 O10, чрез широко разпространената древноегипетска технология за направата на египетско синьо. Анализът на светлосиния пигмент от храма в Старосел показа химическия състав на Azurite или Basic copper carbonate: Cu2(OH)2CO3.
Азуритът е естествен яркосин пигмент, познат и употребяван в древноегипетската култура, според досегашните изследвания на този пигмент от началото на 18-та династия и по-специално между царуването на Ахмосе I и съвместното управление на Хатшепсут и Тутмос III (около 1550–1458 г. пр. Хр.).
Тук е мястото да отбележим, че само един пример за червения живачен (II) сулфиден минерал цинобър досега е бил идентифициран в древната египетска живопис: флорален елемент, украсяващ саркофаг от 26-та династия, управлявала между 685-525г.пр.Хр. (El Goresy A, Jaksch H, Razek M, Weiner K., 1986). Датировката доближава по време употребата на същия пигмент, открит на входовете на двете врати в храма в Старосел.
Ясно се очертава изводът, че на територията на Древна Тракия пигментът цинобър е много по-често използван, поради което възниква въпросът за преноса на културни влияния от Тракия към Египет, следвайки пътя на пигмента, и от Египет към Тракия проследявайки знанията, свързани с технологията на получаване на тъмносиния „египетски фрит“. (фиг.1).

(Фиг. 1)
Единственият познат от Древността черен пигмент, бил получаван от манганова руда (пиролузит), намираща се в Синай, открита върху египетски паметници от 12 династия, т.е. 1800г. пр. Хр., и описана по-късно от Плиний през I в. (кн.35, VI, 25) (Шаренков А., 1988).
Оптичното микроскопско изследване на напречните сечения свидетелства за напълно липсващ бял подготвителен грундов слой. Отчетените резултати установиха, че за мазилката е използван пясък и мраморен прах. (фиг. 2 ).

(Фиг. 2)
Изследванията по разпределението на частиците във втория слой, на базата на елетронно микроскопски снимки в обратно отразени електрони анализираха размерите на над 500 частици. Вижда се, че могат да бъдат определени три фракции, като тази с най-малките размери отговаря на т.нар.“ мраморен прах/брашно“ (около 50 микрометра и по-малки). Следващата по рамер фракция отговаря за частиците тип „пясък“ (около 1/3 от милиметъра), и последната е със сравнително по-едри частици с големина около 1 мм.
Ясно изразената двуслойна мазилка е характерна за египетската култура, докато периодът на Античността се характеризира с нанасяне на многослойни мазилки. Според Витрувий и проведените днес анализи, античните майстори са нанасяли многослойна мазилка, като последната най-често била идеално полирана. Известно е, че след полагане на мазилковите слоеве през Римския период се е нанасял слой варов разтвор, върху който се е изпълнявала живописта (Шаренков А., 1988). Такъв слой не се наблюдава в храма на Старосел. Важно е да се отбележи, че не са открити и следи от стрити на прах грънчарски изделия, тухли, пемза или туф, характерни пълнители за гръцката технология.
Декоративна украса без подготвителен слой е засечена в древно-египетския град Ел Амарна (15в. пр. Хр) по времето на Аменхотеп IV (Ехнатон), когато градът става столица на Египет вместо Тива и център на култа към бог Атон. Подобен подход е наблюдаван при други стенописи от 18-та династия в Тива (1550 – 1292 г. пр. Хр.), част от декорацията е направена директно върху измазаните стени (Сигне Букарела Хедегаард ,Томас Делби, Сесили Бронс и Кааре Лунд Расмусен, 2019 ).
Характерната за египетската култура мазилка от най-ранен тип, приготвяна от глина, използвана от Додинастичния период (5000-3400г. пр. Хр.) до Новото царство, и по време на 18 династия, се наблюдава в Ружинската гробница, северозападно от с. Ружица, Община Болярово. Необходимо е да се подчертае, че що се отнася до монументални техники и технологии, в различните етапи от развитие те очертават ясни граници, но и имат свойството да се запазват векове и хилядолетия стига те да са леснодостъпни и изпълними. Това е и причината отново да се натъкнем на двуслойни мазилки през византийския период на развитие на монументалната живопис.
При последните теренни проучвания (юли 2021) в Старосел за първи път бяха взети проби от псевдоколоните на храма с бял цвят и едва забележимия червен пигмент от свода на втората врата, непросредствено преди куполната камера. Предстои тяхното пълно изследване.
В подкрепа и допълнение на получените резултати от изследвания материал се спрях на някой исторически данни за справка и уточнение.
Изследванията за взаимодействие между траките и Египет започват още преди 40 години професорите Александър Фол и Велизар Велков. Те са първите, които поставят темата в българската наука. По-късно, тяхното проучване е последвано и от монография на проф. Маргарита Тачева за източните култове по българските земи, в която се разглеждат паметниците, свързани с египетските божества, почитани в Тракия.
Близо 40 години след това Институтът за балканистика с Център по тракология „Проф. Ал. Фол” започва проект, наречен „Тракия и Египет в гръко-римския свят“. Той има за цел да изследва комплексните отношения между тези две етно-културни пространства в Античността: и чрез паметниците, намерени в Египет, и чрез тези, намерени в Тракия. Новият проект се опитва да обедини предходните изследвания, с което да покаже различните миграционни процеси, засегнали тракийските земи през Древността, както и различните културно-социални обмени с други древни народи.
В изследването на Велков и Фол „Les Thraces en Egypte ptolemaique”(1977). в повече от 100 страници са представени редица образци на египетски папируси, както и други надписи от птолемейски Египет. Извадени са голям брой имена на хора в Египет, като те са обвързани с тракийската ономастика.
В друго свое произведение проф. Фол пише по въпроса: „При най – внимателен анализ папирусите предлагат сведения за над 350 души от тракийски или вероятен тракийски произход.” (Фол, А., Демографска и социална структура на древна Тракия, Наука и Изкуство, София, 1970 г., стр. 73.). Оттук нататък твърденията на нашите учени са в следната насока: Те обособяват траките в Египет в нещо близко до народност, без да го наричат по този начин, и създават категорията: „тракийска имиграция в Египет“. Уточнявайки социалното положение на траките в гръкоримския свят, Фол установява, че хората с тракийски имена в Западния свят са по–скоро роби или слуги, докато в цяла Северна Африка (т. е. в Египет) открива само един трак – роб, и то от римско време. Фол разглежда траките като общност, която съхранява в Египет свои обичаи и вярвания в затворен кръг.
В обобщение могат да се изведат следните заключения:
– „Четиньова могила” край с. Старосел е най-ранният тракийски култов комплекс с употребата на цветове със символно значение, при чието изследване се откриват ясни паралели / в резултат на двустранен културен пренос/ с Египет.
– Инструменталният анализ със съвременна апаратура по Проект ИНФРАМАТ дава неоспорими научни доказателства за цветовата гама и оттам за символното значение на материалите, техниките и технологиите в стенната живопис през Античността в Тракия и Египет
– Взаимодействието между двата социума – тракийския и египетския – е много по-широко и обхваща философските, ценностните и символните аспекти на тракийската и египетската духовност, държавност и затворена аристократичност.
– Заключенията не само потвърждават необходимастта от активизиране на нучните изследвания в областта на тракологията, но и поставят остро въпроса за цялостно и систематично извършвани инструментални изследвания на материали, техники и технологии в тракийските подмогилни храмове и гробници.
Литература:
Атанасова В., Брико Л., Египетски култове в Сердика,. 2020, С
Fol,V.,R.Popova, R. Manova 2021; Cinnabar – the Royal Color in Tracian and Roman Culture in the Bulgarian Lands. Sofiq.
Фол, А., Демографска и социална структура на древна Тракия, Наука и Изкуство, София, 1970 г., стр. 73.)
Шаренков А., 1988. Старинни трактати по технология и техника на живописта, том 1, кн. 1. София.
Brоns C, Rasmussen KL, Di Crescenzo M, Stacey R, Lluveras-Tenorio A., 2018.. Рисуване на двореца на Apries I: древни свързващи носители и покрития на релефите от двореца на Apries, Долен Египет. Heritage Sci.
El Goresy A, Jaksch H, Razek M, Weiner K. Древни пигменти в стенописи на египетски гробници и храмове: археометричен проект. Хайделберг: Институт Макс Планк за Кернфисик; 1986 г.
https://doi.org/10.1186/s40494-018-0170-9
https://heritagesciencejournal.springeropen.com/