На 02 юни 2022 г. в Регионален исторически музей – Варна от 18:30 ч. се състоя откриване на международната научна конференция „Египетските култове по крайбрежието на Черно море“ (Egyptian Cults on the Black Sea Coast) и изложбата „Египетските култове по Българското Черноморие“. Те са част отнаучно-изследователския проект „Тракия и Египет в гръко-римския свят“ на Института за балканистика с център по тракология „Проф. Александър Фол“ при Българска академия на науките с ръководител гл. ас. д-р Весела Атанасова и са организирани с подкрепата на Фонд научни изследвания, Нов български университет, Регионален исторически музей – Варна и Посолството на Арабска Република Египет в България.

Конференцията „Египетските култове по крайбрежието на Черно море“ е изцяло финансирана от Фонд научни изследвания (по проект КП-06-МНФ/25). Тя имаше за цел да привлече чуждестранни и български учени, работещи по тематиката, които да обсъдят възможните интерпретации, паралели и отличителни черти на съществуващата документация за египетските култове в различните древни селища по крайбрежието на Черно море. Затова в научния форум бяха привлечени изследователи от страни, граничещи с Черноморския бряг – България (проф. Ваня Лозанова, проф. Сергей Игнатов и др.), Румъния (проф. Дан Дик, Стефана Кристеа и др.), Турция (проф. Мустафа Сайар), Грузия (проф. Натия Фифия), но също и европейски учени със световен авторитет в изучаването нa египетските култове в гръко-римския свят – проф. Лоран Брико (Франция), проф. Ришар Веймие (Белгия), проф. Тома Фоше (Франция/ Египет). Техните доклади позволиха в рамките на конференцията да се предложи цялостен поглед върху така дефинираната проблематика с акцент върху разпространението на египетските култове в културното пространство на Древна Тракия в широк времеви хоризонт.

В рамките на три дни научният форум успя да предложи международно поле за дискусии и обмен на идеи, както и да създаде трайни контакти за научен обмен и сътрудничество. Предвидено е съставяне на сборник с доклади от конференцията, който ще бъде публикуван в престижната поредицата Bibliotheca Isiaca, с което ще се подчертае международното значение на научното събитие, проведено в България, и ще бъде предоставена по-голяма видимост на научните изследвания в областта на тракологията и трако-египестките взаимодействия.

Конференцията беше придружена от изложбата „Египетските култове по Българското Черноморие“, която се организира в сътрудничество с Нов български университет. Куратор на изложбата е гл. ас. д-р Весела Атанасова от ИБЦТ-БАН, а научни редактори са проф. Сергей Игнатов (НБУ) и проф. д.изк. Ваня Лозанова-Станчева (ИБЦТ-БАН). Тя ще бъде експонирана в РИМ-Варна между 2 юни и 15 август 2022 г., а след това ще посети и други музеи в България и чужбина.

Представените в изложбата паметници произлизат от античните градове по българското крайбрежие на Черно море Аполония Понтика (Созопол), Месамбрия (Несебър), Анхиало (Поморие), Одесос (Варна) и Дионисополис (Балчик) и са разделени в пет раздела според вида им: АМУЛЕТИ, Епиграфски паметници, Теракота, Бронз, Нумизматика. Те са подбрани, за да илюстрират проникването на египетските култове в Древна Тракия. Заради комуникативното разположение на тези градове спрямо вътрешността ѝ това проникване се е осъществило първоначално тук вероятно още в началото на I хил.пр.Хр. Най-ранните известни паметници с египетско влияние са амулетите, откривани в гръцките колонии Аполония Понтика (Созопол) и Месамбрия (Несебър).

С превземането на Египет от Александър Велики и идването на власт на македонската династия на Птолемеите било поставено началото на Елинистическата епоха (3–1 в.пр.Хр.), по време на която някои египетски култове навлезли в гръцкия свят, както и в Аполония Понтика (Созопол), Месамбрия (Несебър), Анхиало (Поморие), а впоследствие и в Одесос (Варна) и Дионисополис (Балчик). Фокусът на тези култове бил насочен към почитането на божественото семейство на Изида, Сарапис и Харпократ, което било наложено от династията на Птолемеите (305–31 г.пр.Хр.) в целия елински свят с цел утвърждаване на царската им власт. Въпреки че корените на тези божества са египетски, техният облик и естество били елинизирани, т.е. възприели елински характеристики и черти на гръцкото изкуство. Затова се срещат разнообразни по вид паметници, свързани с култа към тях и изучаването им ни помага за разбирането на естеството им.

Двете събития са пример за удивителната амалгама между научо и научно-популярно, за големия интерес, предизвикан от темата както от учени от световен мащаб, така и от широката публика. Освен това те със сигурност ще обогатят нашето познание за интензивните религиозни и културни процеси в Черноморския регион.