В началото на 2020 г. излезе от печат тематичният сборник „Египетските култове в Сердика“, написан под съставителството и редакцията на гл. ас. д-р Весела Атанасова, Института за балканистика с Център по тракология „Проф. Александър Фол“ към Българска академия на науките (ИБЦТ – БАН) и проф. Лоран Брико, Университет Тулуза III Жан-Жорес. Той беше замислен след гостуването на видния френски учен проф. Л. Брико в България и провеждането на публична лекция с изложба на тема „Изида и Сарапис в Сердика“. Тогава ясно се видя необходимостта от по-задълбочено представяне на египетските култове в Сердика и въобще за подновяване на изследванията в тази посока. След забележителния за времето си труд на проф. Маргарита Тачева „История на източните култове в Долна Мизия и Тракия V в.пр.н.е. – IV в. от н.е.“ от 1982 г. темата почти не е докосвана от българските изследователи. Още по-малко са събирани и интерпретирани многобройните предмети с египетско влияние, разпръснати из българските музеи. Проектът „Тракия и Египет през гръко-римската епоха“, замислен и реализиран в ИБЦТ – БАН има за цел този труд да не бъде единствен, а да е само началото на едно изцяло ново и модерно изследване.

Сборникът се състои от 5 статии на български и френски изследователи, преведени и на двата езика. В него са включени 54 изображения, от които 2 географски карти, 8 възстановки на архитектурни паметници и 44 фотографии на автентични исторически паметници (монети, посветителни надписи, статуетки и др.). Хронологическите му рамки обхващат периода от началото на епохата на Елинизма (т.е. края на 4 – началото на 3 век пр. Хр.) до края на римската епоха (4 век сл. Хр.), а проблемно-тематичното му съдържание проследява разпространението на египетските култове в гръко-римския свят, появата им в елинистическа Тракия и имплантирането им в римска Сердика.

Първата статия в сборника, която има за цел да въведе в проблематиката, е на проф. Лоран Брико и носи заглавието „Египетските култове в гръко-римския свят“. Тя очертава пътя от Египет до целия гръко-римски свят на египетските култове, в частност тези от кръга на семейството на богинята Изида. Това са божества, които принадлежат на един и същ митичен, литургичен и култов цикъл, и произлизат от долината на Нил (Анубис, Апис, Бубастис, Харпократ, Хор, Хидреи, Изида, Нейлос, Нефтис, Озирис и Сарапис). Първоначално авторът ни запознава с разпространението на култа към Изида и Сарапис по време на елинистическата епоха (4–1 век пр. Хр.), когато са построени редица светилища в тяхна чест в Атика, Беотия, Македония, Тракия, Кария, на Додеканезите и Кикладите, в Картаген и Вавилон, в Сицилия и др. Статията продължава с очертаване на промените, които настъпват при тези култове след налагането на римската власт в цялото Средиземноморие (края на 1 век пр. Хр. – 4 век сл. Хр.) и завършва с окончателното им премахване в края на 4 век със символичното опожаряване на храма на Сарапис в Александрия.

Статията на гл. ас. д-р Весела Атанасова от ИБЦТ – БАН „Египетските култове: от Египет до Сердика“ проследява пътя на египетските култове от Египет до Древна Тракия, а след това се фокусира върху присъствието им в Сердика по време на римската епоха. Изброени са всички паметници, открити на територията на древния град или свързани с него, а четири от тях, произведения на пластиката, са включени в общия каталог на изданието (Каталог n˚1–4).

Доц. Бистра Божкова, Национален археологически институт с музей към Българска академия на науките (НАИМ – БАН), описва монетосеченето в Сердика и изброява монетните емисии с лика на египетските божества Изида, Сарапис и Харпократ в статията си „Египетските култове в Сердика по нумизматични данни“. Всички те са записани с каталожен номер (Каталог n˚5–14) в сборника и са представени посредством висококачествени фотографии.

В четвъртата статия от сборника доц. Георги Мавров и Кателина Салтирова-Павлова от Регионалния исторически музей – София обсъждат присъствието на храм на Сарапис в Сердика по време на римската епоха. Статията им „За Сердикийския Серапейон – опит за реконструкция“ се позовава основно на разкопките, проведени в началото на 40-те години на 20 век в София от арх. Сава Бобчев. Те прилагат някои важни паметници като фронтона на храма (Каталог n˚15) и предлагат реконструкцията му според принципите за пропорциите, представени от римския архитект Витрувий.

Последната статия „Изображения на египетски божества с неизвестен произход“ на гл. ас. д-р Весела Атанасова, ИБЦТ – БАН и д-р Слава Василева, НАИМ – БАН е своеобразен каталог на предмети с неизвестен произход, които се помещават в НАИМ–БАН и частните колекции „Арете-Фол“ и фондация „Тракия“. Изброени са десет предмета, свързани с египетските култовe (Каталог n˚16–26), от които всеки един носи допълнителна информация за естеството на разпространението им.
Сборникът, едновременно със строго научен характер и в научно-популярен формат, се отличава с необичайния си и модерен подход, който има за цел да стигне до по-голям брой и различна по вид публика. Луксозният облик на изданието, висококачествените фотографии и възстановки, статиите, написани от професионални учени го превръщат в желано попълнение за всяка библиотека.