Екип

Д-р Весела Атанасова
Доктор Весела Атанасова e родена на 19.02.1982 в град София. Завършва висшето си образование в Сорбоната, Франция в специалност Археология и История на изкуството. Защитава двойна докторантура по египтология на тема “Жреците от божествения култ през Старо царство” в Сорбоната и Нов български университет. Изследването й е придружено с теренна работа в редица музеи, сред които Каирския музей, Лувъра, Археологическия музей в Сан Жерман ан Ле, Музея Метрополитън в Ню Йорк, Британския музей. Доктор Весела Атанасова е работила във и с колеги от престижни международни изследователски лаборатории като Френския институт в Кайро, Колеж дьо Франс, Центъра за египетски изследвания към Сорбоната, катедрата по египтология в Оксфорд, Френско-египетския център за изследване на храмовете в Карнак. За научната си разработка получава награда за “най-добра франкофонска дисертация” от Университетската агенция на франкофонията и Френския институт в България.
От 2017 г. е главен асистент в Института за балканистика с Център по тракология при Българска академия на науките, където е ръководител на проектa “Тракия и Египет в гръко-римската епоха”. Преподава “Египетско изкуство и култура” в Департамент Средиземноморски и източни изследвания на Нов български университет и в катедрата по Стара история в СУ “Св. Климент Охридски”.
Подбрани публикации:
• В. Атанасова, “Харпократ в Тракия”, Thracia 25. Втори четения по тракология: Древна Тракия и Траките: Сакрално и профанно, София, 14 – 15 май, 2019, стр. 133-146.
• В. Атанасова, “Египетските култове: от Египет до Сердика”, В. Атанасова, Л. Брико, Тематичен сборник “Египетските култове в Сердика”, ИБЦТ, Парадигма, стр. 36-59 ISBN 978-954-326-420-9; ISBN 978-954-90714-0-5.
• В. Атанасова, С. Василева, “Предмети с неизвестен произход от музеите в София”, “Египетските култове: от Египет до Сердика”, В. Атанасова, Л. Брико, Тематичен сборник “Египетските култове в Сердика”, ИБЦТ-БАН, Парадигма, стр. 106-139, ISBN 978-954-326-420-9; ISBN 978-954-90714-0-5.
• V. Atanassova, “Isis and Sarapis in Serdica: some new evidence”, Proceedings of the International Symposium “Africa and the Danubian Provinces of the Roman Empire” held in Timisoara 29-30 June 2018, British Archaeological Reports, 2019.
• В. Атанасова, ЕДНО СЕМЕЙСТВО НА ЛЕКАРИ-МАГЬОСНИЦИ ОТ СТАРО ЦАРСТВО. – В: Лозанова-Станчева, В., Фол, В. (съст. и ред.). MIRABILIA: чудесно и магическо (= Studia Balcanika 33). София: Издат. „Парадигма“, 2020, ISBN 978-619-7179-05-7, 61-71
• В. Атанасова, “Египетските божества Изида и Сарапис в Сердика”, Първи четения по тракология: Древна Тракия и Траките: пространства и комуникации, посветени на 85-годишнината от рождението на проф. дин Александър Фол, Thracia 24, София, 2019, 418-434.
• V. Atanassova, « Distinguer l’anthroponyme du titre dans les inscriptions des premières dynasties, Сборник Древен Египет и Стария свят в чест на проф. Александър Фол, София, 2018, стр. 55-76.
• V. Atanassova, “Le culte divin au sein des institutions économiques à l’Ancien Empire”, The Journal of Egyptological Studies 5, 2018, p. 57-66.
• V. Atanassova, “La signification des termes Hm et nTr dans le titre de prêtre (Hm-nTr) en Égypte ancienne », D. Boteva, P. Delev, J. Tzvetkova (ed.), Society, Kings, Gods in Memoriam Professoris Margaritae Tachevae, Jubilaeus VII, Sofia, 2017, p. 495-502.
• В. Атанасова, “Тракия и Египет в епохата на елинизма”, Тракийската древност: технологични и генетични изследвания, история и нематериално наследство, Сборник в чест на 75-годишнината на Петър Манджуков. Под редакцията на чл.-кор. Васил Николов. София: Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“, 2017, 179-184.
• V. Atanassova “Le costume des prêtres de l’Ancien et du Moyen Empire”, Égypte Afrique & Orient 67, 2012, p. 3-8.
• V. Atanassova “The Economic Component of the Title “Overseer of the God’s Servants?”, Proceedings of the Third International Congress of Young Egyptologists 2009, p. 13-19.
• Превод от френски на монографията Раждането на гръцкия град (La naissance de la cité grecque) от Франсоа дьо Полиняк (март 2009, издателство на Нов български университет).

Д-р Стефан Янакиев
Д-р Стефан Янакиев е главен асистент в Института за балканистика с център по тракология – БАН. През 2021 г. защитава докторска дисертация на тема : „Траките в римското провинциално общество в Долна Мизия (1–3 век)“. Основните му интереси са в сферата на епиграфиката и античните писмени извори, които позволяват реконструирането на социалните и етно-културните групи в римската провинция Долна Мизия. Той е водещият специалист в проекта по отношение на римската епиграфика и работата с паметници от същата епоха.
Подбрани публикации:
• С. Янакиев, “Власт и социум: модели на социално издигане и изява на тракийското население по Западнопонтийското крайбрежие на Долна Мизия (I – III век)” (Power and society: models of social uplift and manifestation of the Thracian population on the West Pontic coast of Lower Moesia (I – III century), Thracia 26. Трети четения по тракология: Древна Тракия и Траките: Интерпретация и реинтерпретация, София, 14 – 15 септември, 2020 (под печат).
• С. Янакиев, “Приносът на професор Александър Фол в проучването на историята на Тракия и траките в Римската епоха” (The Contribution of Professor Alexander Fol in the Study of the History of Thrace and the Thracians in the Roman Empire), Първи четения по тракология: Древна Тракия и Траките: пространства и комуникации, посветени на 85-годишнината от рождението на проф. дин Александър Фол, Thracia 24, София, 2019, 393–403.

Виктория Видевска
Виктория Видевска е студент по археология към Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. В момента пише бакалавърската си теза на тема „Археологически паметници, изобразяващи богинята Нике, в Тракия (7-1 в.пр.Хр.) “. Подготвя и статия на тема „Геми с изображение на Виктория-Нике от провинции Горна Мизия, Долна Мизия и Тракия“, която предстои да бъде публикувана. Фокусът на Виктория Видевска е върху култовете през Античността, римската глиптика, предметите с магическа семантика. Виктория Видевска е участвала в редица теренни археологически проучвания, както и в намиране и изследване на паметници, свързани с египетските култове в Тракия. Има опит в изграждането на 3D изображения и съдейства при създаването на сайта и интерактивната ни карта.

Д-р Кабалан Мукарзел
Д-р Кабалан Мукарзел е главен асистент в Катедрата по Стара история, тракология и средновековна история на СУ „Св. Климент Охридски“. Научните му интереси са в областите: политическа история на Древния изток, асирология, глиптика, древни религии. Изследва и взаимодействията между древна Тракия и Изтока, с акцент върху предноазиатските култове от елинистическата и римската епохи по тракийските земи.
Подбрани публикации:
• K. Moukarzel, On Skudrians in the Akkadian Versions of the Achaemenid Royal Inscriptions and some Late Babylonian Texts. В съавторство с М. Издимирски (ИБЦТ – БАН). IN: Ancient Thrace: Myth and Reality. The Proceedings of the Thirteenth International Congress of Thracology, Kazanlak, September 3 – 7, 2017. Volume One. Ed. by Peter Delev et all. St. Kliment Ohridski University Press. Sofia 2022, 287 – 296, ISBN 978-954-07-5621-9 (printed edition).
• К. Мукарзел, Марковият печат с късно-вавилонска сцена от Тракия в образи (Нови наблюдения върху паметника от Драгоданово). В Jubilaeus VII. Общество, царе, богове. Сборник в памет на проф. Маргарита Тачева. Ред. Д. Ботева-Боянова, П. Делев, Ю. Цветкова. София 2018, 209 – 219. ISBN 978-954-07-4417-9.
• К. Мукарзел, За Култовата сцена в нововавилонската глиптика през VII – V в. пр. Хр. Част II. В сборник: Култури и религии на Балканите, в Средиземноморието и Изтока IX. Societas Classica. Велико Търново, 2017, 197 – 223. ISBN 978-619-298-128-7. С електронен достъп на сайт: http://journals.uni-vt.bg/sc/bul/vol9/iss1/15
• К. Мукарзел, Отношенията между Асирия и Египет през втората половина на VIII в. пр. Хр. В Сборник в чест на XX години програми по египтология в Нов български университет. София 2017, 102 – 126. ISBN 978-619-01-0046-1.
• К. Мукарзел, За Култовата сцена в нововавилонската глиптика през VII – V в. пр. Хр. Част I. В сборник: Култури и религии на Балканите, в Средиземноморието и Изтока VIII. Societas Classica, Велико Търново, 2016, 321 – 344. ISBN 978-619-208-060-0. С електронен достъп на сайт: http://journals.uni-vt.bg/sc/bul/vol8/iss1/25
• К. Мукарзел, Късновавилонско заклинание срещу Ламашту от Урук. Наблюдения върху текст TCL 6, 49. В сборник: Култури и религии на Балканите, в Средиземно-морието и Изтока VII. Societas Classica. Велико Търново, 2015, 253 – 276. ISBN 978-954-524-996-9. С електронен достъп на сайт: http://journals.uni-vt.bg/sc/bul/vol7/iss1/18
• K. Moukarzel, Some Observations about “Foreigners” in Babylonia during the VI Century BCE. IN: The Ancient World in an Age of Globalization. Melammu VII. Proceedings of the Sixth Symposium of the Assyrian and Babylonian Intellectual Heritage Project, held in Sophia, Bulgaria, September 1 – 3, 2008. Ed. Bbby M. Geller. Berlin, 2014, 129 – 155. ISBN 978-3-945561-00-3. С електронен достъп на сайт:
http://www.edition-open-access.de/proceedings/7/9/index.html
• К. Мукарзел, Демонът Ламашту. Образ и слово в древното Двуречие. В сборник Култури и религии на Балканите, в Средиземноморието и Изтока VI. Societas Classica. Велико Търново, 2013, 585 – 605. ISBN 978-954-524-903-7.
С електронен достъп на сайт: http://journals.uni-vt.bg/sc/bul/vol6/iss1/51
• К. Мукарзел, Амулет с късно-вавилонска сцена от Крастава могила, село Драгоданово. В сборник: Thracia XX, 2012, 197 – 213. ISSN 0204-9872.
• К. Мукарзел, Могилен гроб от римската епоха при Драгоданово, Сливенско. В съавторство с Д. Димитрова (НАИМ-БАН). В: сп. Археология бр. 1/2012, 81 – 101, ISSN 0324-1203.