От статията на:  В. Атанасова, Тракия и Египет в епохата на Елинизма. – В: Николов, В., Тракийската древност: технологични и генетични изследвания, история и нематериално наследство. София, 2017, 179–184.

     През последните години траколожките изследвания показаха, че тракийски групи многократно достигат до Древен Египет, а някои от тях дори се установяват там трайно, създавайки свои поселения. Една от първите подобни миграции е вероятно по време на акциите на т. нар „морски народи“, споменати от древноегипетските текстове от управлението на Меренптах и Рамзес III в края на XIII – началото на XII в. пр. Хр. Тогава, вследствие на неясни фактори, различни видове етнически групи, сред които без съмнение и тракийски, прекосяват, в посока север-юг, Средиземно море. От релефа на Рамзес III в Мединет Хабу се вижда, че тези племена идват с покъщнината и семействата си, което означава че те са пристигнали с намерението да се установят в държавата на фараоните. Според египетските извори Рамзес III ги атакува в няколко битки по вода и суша и успява да ги отблъсне. Малко е известно обаче за по нататъшната съдба на тези племена. Вероятно една част е принудена да се върне, друга се установява в Близкия изток, а може и да има трета, която остава в Египет.

Фиг. 1. Релеф от храма на Рамзес III в Мединет Хабу, върху който е изобразена битката между „морските народи“ и Рамзес III.

Следващото разселване на траките към Египет е вероятно по време на персийската империя на Дарий I (522-486 г.), когато различни тракийски племена са включени в армията му. Персийската империя е в апогея си, тя се разпростира на цялата територия от Тракия до Египет, което без съмнение води до миграции в посока север-юг и обратно. В последвалата гръко-персийска война синът на Дарий I Ксеркс вероятно също се е ползвал от бойните умения на траките. Доказателство за това е текстът на Херодот, в който той казва за тракийските племена, че „Едни от тях, които живеят край морето, последвали на кораба Ксеркс: всички други, които живеят във вътрешносттa и са изброени вече от мен, били принудени да го последват по сушата с изключение на сатрите“ (VII, 110). За съжаление не е известно докъде, за колко дълго и какъв брой траки са последвали Ксеркс като част от войската. Такава информация, за траки, участвали в различни военни походи и установили се да живеят трайно в Египет, идва основно от епохата на елинизма, от времето на Александър Велики и наследниците му.

Траките в армията на Александър Велики и наследниците му

Тракийският народ, когато няма от какво да се страхува

е много наклонен да пролива кръв,

подобно на най-кръвожадните варварски племена.

Тукидид (VIII, 29).

Фиг. 2. Изображение на тракийски войник върху т. нар. „каничка от Карнобат“.

     Без съмнение Александър Велики оценява много бързо военните качества на траките и привлича големи групи пехотинци и конници във войската си. Един от най-достоверните му биографи, Ариан, разказва в „Походът на Александър“ за различни тракийски племена, сред които агриани, пеони и одриси, които се бият рамо до рамо с македоните по време на войната с персийския владетел Дарий III (336-330 г.). Същият автор ни информира и за Ситалк, тракийски офицер от армията на Александър, който бил начело на тракийската пехота (II. 5,1).

Фиг. 3. Релеф от „Ротондата на Арсиноя II“ в музея на Самотраки. Сградата е построена от „Царицата на Тракия“ в чест на Великите богове от Самотраки.

     След смъртта на Александър тенденцията за наемане на тракийски войници се усилва, стигайки връхната си точка през III в. Най-вероятно още след събитията във Вавилон от лятото на 323 г. наместникът на Александър в Египет Птолемей Лагид се сдобива с част от армията му, в която вече е имало тракийски контингенти. В първите години от своето управление Птолемей Лагид, който е провъзгласен за цар на Египет през 305 г. и остава в историята под името Птолемей I Сотер воюва срещу Антигон, наместникът на Александър в Азия. Благодарение на коалиция между Птолемей I и останалите диадохи Антигон е победен при битката при Ипсос, Фригия през 301 г. След разгрома на един от най-силните александрови диадохи Лизимах, Селевк и Птолемей I си поделят владенията му в Мала Азия, a, няколко години след победата (ок. 300-298 г.), Птолемей I дава дъщеря си Арсиноя II за жена на Лизимах, с което се сродява с царя на Тракия.

     Най-вероятно сватбата между Арсиноя II и Лизимах е скрепена и с определени облаги, които довеждат до трайно присъствие на Птолемеите в Южна Тракия. След смъртта на мъжа си през 281 г. дъщерята на Птолемей I, заради измамата на полу-брат й Птолемей Керавън, бяга в Самотраки, който явно вече е бил в сферата на влияние на брат й — царят на Египет Птолемей II Филаделф (283-246 г.). Последният се жени за сестра си Арсиноя II, което му дава основание да разшири влиянието си в северна Егея и установява контрол над тракийските градове Енос и Маронея. В съюз с Византион воюва срещу Антиох II Теос по време на Втората сирийска война (260–253 г.) като флотата му стига до Понта (Черно море). От този период вероятно датира съкровището от бронзови монети с лика на Арсиноя II и надписа (цар Птолемей), намерено в земите на тракийското крайбрежие на Пропонтида (Мраморно море).

Фиг. 4. Бронзова монета от съкровище, намерено в Турция с лика на Арсиноя II и името на Птолемей II.

     Наследникът на Птолемей II — Птолемей III Евергет (246-221 г.), който довежда морската империя на Птолемеите до нейното най-голямо надмощие, успява да покори цялото южнотракийско крайбрежие от Абдера до Тракийския Херсонес. Птолемей III е внук на Лизимах (от майка си Арсиноя I, дъщерята на Лизимах) и по този начин има достатъчно основание да претендира за тракийските земи на дядо си. При управлението на Птолемей IV Филопатор (221-203 г.) положението коренно се променило, тъй като новият египетски цар изоставил активната външна политика на предшествениците си. След смъртта му, по време на малолетния още Птолемей V Епифан (203-181 г.), македонският цар Филип V (221-179 г.) се съюзява с държавата на Селевкидите и през 203-202 г. сключва таен договор с Антиох III (223-187 г.) с цел да си поделят извънегипетските владения на Птолемеите, главно тези в Егейска Тракия, към протоците и към Тракийския Херсонес. Постепенно Филип V завладял птолемейските владения в Тракийския Херсонес, а египетските царе се оттеглили завинаги от Тракия.

     Целият III в. пр. Хр. е белязан от присъствието на Птолемеите в Южна Тракия, което, без съмнение, е било предпоставка не само за търговски и културен обмен, но и за непрестанни миграции в посока север-юг / юг-север.  Голяма част от тези миграции са се осъществявали посредством рекрутирането на тракийски войници в армията на Птолемеите по стара, изпитана традиция, останала още от времето на Александър Велики. Тяхната съдба била, впоследствие, различна — някои се върнали в Тракия, а други останали верни на армията си. От този период е най-голямото количество документален материал от Египет, който ясно показва, че огромен брой траки са напуснали домовете си, не само, за да служат на египетската армия, но и установявайки се трайно на юг. По правило тези хора били заселвани в долината на Нил във военни колонии или в някои градове, оставайки там за цял живот. Те сключвали бракове и постепенно навлизали в състава на смесеното местно елинистическо население.

Тракийската диаспора в Египет

     Преобладаващият изворов материал за траки, установили се трайно в Египет, се намира в египетските папируси, но също и в някои надписи върху стели или графити. Достигналите до нас документи са изключително разнородни по вид и включват както кореспонденция, така и поземлени регистри, данъчни списъци, юридически документи, посветителни паметници и др. Най-много материали са ни познати от четири египетски нома (административни области) в Среден Египет — Арсиноит, Хераклеополит, Хермополит и Оксиринх. Тракийските антропоними се появяват в Египет към края на IV в. пр. Хр., количеството им е особено важно през целия III в. пр. Хр., и започва значително да намалява във втората половина на II в. пр. Хр. Този изворов материал показва ясно, че по време на елинизма в Египет живеят многобройни траки като земеделци и военни. Техният социален статут вероятно не се различавал или бил близък до този на самите гърци. В папирус (SB XVI 12221), датиран в III в. пр. Хр. е даден списък на осем конника и слугите им. Четирима от конниците са гърци, а останалите четирима – траки, разпознаваеми по собственото или бащиното си име (Сатокос, син на Сатокос, Полиайнос, син на Сотокос, Битюс и Сатокос, син на Дизапорос) Всички конници са отбелязани като hekatontarouroi, т. е. собственици на земя от 100 арури и съответно са с един и същ социален статут, който може да се смята за относително висок в реда на клерухите (земевладелци в Египет).

Фиг. 5. Базалтова стела със списък на победителите в местно състезание. Някои от участниците носят тракийски имена.

     Други документи от този период свидетелстват и за траки, заемали важни позиции в египетското общество. Подобен паметник е базалтовата стела (SEG XXVII 1114), датирана в 8-ми март 267 г. пр. Хр., върху която е записано, че някой си Амадокос (име с тракийски произход) е открил местните състезателни игри, най-вероятно в Хераклеопол в Среден Египет. Документът представлява стела със списък на състезатели по гимнастика, конни и бойни спортове, в който са отбелязани победите им. Каталогът на победителите в състезанията започва с посвещение по случай рождения ден на египетския цар Птолемей II Филаделф (283-246 г.). Посвещението е отправено от Хераклейтос, знатен александрийски велможа. След това официално представяне текстът ни информира, че Амадокос е този, който ще открие игрите. Изброените участници в списъка са всичките с македонски, гръцки или тракийски произход. Сред траките са споменати тромпетистът и петима от победителите. Най-вероятно трима от победителите са синовете на самия Амадокос. Най-големият брат, победител в състезанието по бокс в категорията за възрастни е наречен със старото тракийско име Бастакилас. Други двама от победители се казват Айнезис, син на Патамозос и Амадокос, син на Сатокос. И двамата носят тракийски аристократични имена и вероятно произхождат от знатни тракийски семейства.

     Споменатите документи показват, че траките в Египет са станали не само част от общественото пространство, но и че някои от тях са притежавали висок социален статут. Тракиец, който е стигнал до високото социално положение да си позволи да организира игри, в чест на царя на Египет, със сигурност, може да се смята за „знатна персона“. От друга страна фактът, че траките са поставени на едно и също социално ниво със самите гърци, свидетелства за равноправни отношения и условия на живот. Това положение явно се запазва и по-късно, защото в химна на Изидор, датиран от I в. пр. Хр., от Мединет Мади (областта Фаюм), в чест на богинята Изида, четем следната подредба на света „Всички хора, които живеят на земята — траки, елини и всички варвари — повтарят на техния език, всеки в своята родина, хубавото ти име …“ (SEG 8, 548). Веднага прави впечатление, че траките не са измежду „варварите“, а са изброени редом със самите елини. Те явно формират група, позната и в религиозните среди, която участва в проявите на религиозно смешение на идеи и култове в сложния египетски културен живот.

     Въпреки че се ползват с подобни на гърците привилегии и участват в културния и религиозен живот, траките в Египет съумяват да запазят етническата си принадлежност (поне до I в. пр. Хр.). В текстовете от елинистическата епоха намираме определения като „квартала на траките“ или „селището на траките“. Самият етноним „трак“ много често се добавя към споменатото собствено или бащино име (като например „трака Амадокос” или „Амадокос син на трака Птолемайос“). Това означава, че те, малко или много, са съхранили, във времето, етническата си принадлежност, а с нея, вероятно, и, културните и религиозни практики.

     Намерените в последните години около 15 000 остраки (остракон надпис върху парче глина), написани на гръцки и латински език, и, в по-голямата си част все още непубликувани, представляват нов извор за историята на военните колонии в Египет. Те са открити по време на разкопки на различни, малки или големи, военни лагери, разположени, в Източната пустиня, по търговските или военните пътища, които свързват долината на Нил с Червено море, а също така и в районите на египетските кариери (Mons Claudianus, Mons Porphyrites и др.). Засега знаем само, че тези документи съдържат голям количество тракийска ономастика, която, вероятно, ще ни помогне за по-доброто разбиране на тракийската диаспора в Египет.

     Тракийската култура взаимодейства с други култури и е необходимо това взаимодействие да се проследи, за да може то да ни покаже до каква степен древната самобитност на траките се е отразила в по-късната еволюция на цялата европейската цивилизация. Само нови, по-комплексни, интердисциплинарни изследвания могат да ни приближат до разпознаването на конкретните остатъци от културата на древното население, обитавало някога българските земи в културата на други, близки до неговия светоглед, общества.